Един от основните елементи в окачването на автомобилът е амортисьорът.  Неговата главна функция е да елиминира вертикалните колебания на купето на автомобила осигурява максимално сцепление. Задържайки непрекъснато неговите гуми на земята, амортисьорът запазва управляемостта на автомобила във всеки един момент докато шофирате. Амортисьорът е от съществено значение, когато става въпрос за безопасност, защото без оптимален контакт с пътя, превозното средство лесно може да изгуби контрол. Той е ключов елемент и за осигуряване на комфорта при пътуване.

УСТРОЙСТВО

Най-просто казано, амортисьорът представлява помпа. Бутало закачено на края на бутален прът, се движи срещу хидравлична течност в тръба под налягане. При движението на окачването нагоре и надолу, хидравличната течност преминава през клапани намиращи се в буталото. При това движение през тях  преминава само малка част от течността. Това забавя ходът на амортисьора, което следователно забавя движението на пружините и окачването и стабилизира автомобила.

Силата на съпротивление, която оказва амортисьорът, зависи от бързината на движение на окачването, от броя и размера на клапаните в буталото, както и от качеството и размера на пластините в него.

Въпреки голямото разнообразие на конструкции, амортисьорите се делят на два вида:

– Хидравлични двутръбни – при тях външната тръба е резервоар за маслото, а вътрешната е работен цилиндър

– Газови еднотръбни – състоят се от масло и газ(азот) под налягане, разделени от подвижна преграда.

ДЕЙСТВИЕ

Хидравличен амортисьор:

– Свиване – малка част от маслото в долната работна камера се трансферира през буталото посредством леко затворения входящ клапан. Останалата част от маслото (съответстваща на обема на буталното стъбло, влизащо във вътрешната тръба) преминава през клапанова система разположена в основата, като в последствие преминава във външният маслен резервоар – изравнителна камера. Съпротивителната сила на амортисьора по време на компресия се определя от скоростта на движение на стъблото и степента на пропускане на клапаните.

– Разпъване – входящият клапан в основата на буталото се затваря и маслото от горната камера излиза през клапановата система в буталото. Масло от външният резервоар преминава в долната работна камера през леко натегнат входящ клапан в основната тръба за да се компенсира напускащият обем на буталното стъбло. По този начин вътрешната тръба е пълна с масло по всяко време. Съпротивителната сила на амортисьора зависи от скоростта на движение на стъблото и пропускливостта на клапаните.

Газов амортисьор:

Той също е на принципът на противопоставяне на движението на буталото в тръба с масло, но в единия край разполага с малък резервоар с азот под налягане от 25 до 30 бара. Газта и маслото са разделени от плаващо бутало, което ги предпазва от смесване. Когато буталото измести част от маслото, азотът е подложен на допълнително налягане. Тъй като е подложен на промени в обема, азотът работи като пружина.

Непрекъснатият натиск върху маслото, упражняван от сгъстения газ осигурява моментална реакция и много по-безшумен работен процес на буталните клапани. Налягането спомага и за отстраняване на кавитацията (процес на образуване на мехурчета в маслото, в следствие от пад в налягането), която може да понижи сериозно ефективността на амортисьорът.